Азиз Шакир-Таш е роден в Смолян през 1973 г., където завършва бъдещата езикова гимназия „Иван Вазов“ с английски и руски език. За да не забрави научените в средното училище езици, следва арабистика и турски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише докторска теза, свързана с османската история в Истанбулския държавен университет. Въпреки това няма нищо против да преподава в университети като „Богазичи“ (бивш Robert College) и „Сабанджъ“.

Всъщност прекарва повече от 700 седмици в Цариград, преди да открие и преведе единствената „Седмица на милосърдието в Истанбул“ на Мурат Гюлсой. Междувременно преводаческите му приливи и отливи оставят на брега на българския и турския език дузина други заглавия, сред които „Житие и страдание на грешния Софроний“, „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“ на Петър Мутафчиев (от български на турски); „В безмълвието на живота“ (част от сборника „Мъжът рапан и други разкази“) и „Градът в алена пелерина“ на Аслъ Ердоган, „Смъртта на поетесата“ на Сибел Тюркер, „Изгнание“ на Чилер Илхан, „Насрещен вятър“ на Кемал Йозер, „На среща със сбогуването“ антология на съвременната палестинска поезия (съвместно с Мая Ценова), „Антология на кувейтската литература“ (съвместно с Веселина Райжекова и Мая Ценова).

С подобно име Азиз Шакир-Таш издава и авторските си книги „Повод за небе“, „На 22“, „Апокриф за дъжд“, „Adrianopol’dan Edirne’ye“ („От Адрионопол до Одрин“), „Небе на 33“ и „Околосветско пътешествие на липсата“.

Аксиния Михайлова (1963) e българска и френска поетеса и преводач, един от създателите на легендарното литературно списание Ах, Мария.

Има издадени седем поетични книги на български език, сред които Разкопчаване на тялото (2011), Смяна на огледалата (2015) и Изкуството да се сбогуваш (2021), удостоени съответно с националните награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“ (2012), „Иван Николов“ (2015) и „Орфеев венец за поезия“ (2022).

Михайлова е автор и на три поетични книги на френски език, публикувани в издателство „Галимар“: Ciel à perdre (2014), удостоена с най-престижната награда за поезия във Франция „Гийом Аполинер“, Le baiser du temps (2019), отличена с наградата „Макс Жакоб“ (2020) и Le Jardin des hommes (2021).

Като преводач има зад гърба си повече от тридесет и пет книги с поезия и проза от автори като Жорж Батай, Жан Жьоне, Ги Гофет, Жан-Кристоф Рюфен, Алекси Жени, Франсоа Вейерганс, Силви Жермен, Пиер Буржад, Ан Вяземски, Линда Мария Барос, Лилиан Вутерс, Анизе Колц, Ламберт Шлехтер, Венюс Кури-Гата, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Корнелиус Платялис, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс и др.

Съставител и преводач на Антология на съвременната литовска поезия, (ФБЛ, 2007) и Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008).

Носител е на Годишната награда на Съюза на литовските писатели за превод на стихосбирката Необикновено е да си жив от Марцелиюс Мартинайтис (2009), латвийската награда „Александър Чакс“ за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета Огледала на въображението (2009), както и на най-високото отличие на Република Латвия Рицар на Ордена на Трите звезди.

Михайлова има пет публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, арабски, италиански, румънски и латвийски език. Нейни стихотворения са публикувани на над 25 езика.

Член на българския ПЕН-клуб и Съюза на преводачите в България. Живее и работи в София.

Албена Стаменова е родена в София, зодия Водолей. Завършва руска гимназия, после чешка филология в СУ „Св. Климент Охридски“. По случайно (но щастливо за нея, както самата тя смята) стечение на обстоятелствата започва да се занимава с украински език и става един от строителите на профил „Украинска филология“ в специалността „Славянска филология“ на Софийския университет. Доцент е по украински език в Катедрата по славянско езикознание, преподава украински език и други езиковедски украинистични дисциплини.

Научните ѝ занимания са белязани от дълбок интерес към украинската история, език и култура и резултат от тях са монографичният труд „История лексических древнеболгаризмов в украинском литературном языке“ (София, „Парадокс“, 2017), „Украински език“ (В: История на славянските езици, ч. ІІ – Източни славяни. УНИ „Св. Климент Охридски“, София, 2018), както и редица статии. В съавторство със своята бивша студентка, приятелка и съратничка Райна Камберова написва „Украински език на българи Ч. I“ (София, Парадокс, 2008, 2012).

Удоволствието от работата с украинския език предизвиква и естествен интерес към съвременната украинска литература и днес Албена Стаменова се радва, че е превеждала проза и поезия от автори като Микола Рябчук, Юрий Винничук, Оксана Забужко, Андрий Бондар, Оля Гнатюк, Тарас Прохаско, Сергий Жадан, Ирена Карпа и др., романа „Московиада“ на Юрий Андрухович (София, Парадокс, 2009). В тази област Албена се изявява и в тандем с Райна Камберова и резултат от съвместната им работа са преводите на романите „Перлено порно“ на Ирена Карпа (София, Прозорец, 2006), „Пролетни игри в есенните градини“ на Юрий Винничук (София, Парадокс, 2010) и „Дванайсетте обръча“ на Юрий Андрухович (София, Парадокс, 2012), отличен с Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България за 2012 г. Участничките

1301

в творческия дует вярват, че им предстоят още съвместни проекти.

Освен настоящото заглавие – последния засега роман на Андрухович, Албена е превела още две негови книги – „Любовниците на Юстиция“ (2019) и поетичната книга „Писма до Украйна“(2019). Втората й донесе, както и на „Парадокс“, наградата „Христо Г. Данов“ и още една Награда за най-добър художествен превод на СПБ за 2020 г.

Като цяло Албена Стаменова се смята за късметлийка в живота, защото е открила за себе си това, което държи ума буден и вълнува сърцето, и защото има възможност да работи това, което обича. 

Журналист, преводач, чревоугодник (подредбата е произволна и може спокойно да бъде размествана)

„Много неща наследих от баща си, но най-важните, може би, са любовта към словото и стремежът към истината“, казва синът на известния преводач на американска литература Кръстан Дянков.

Алеко е живял 20 години в Германия, където е следвал история и история на изкуството. За разлика от баща си превежда от немски език, а като журналист е работил в БНР и БНТ, бил е и главен редактор на списанията „Меню“ и „Власт и вино“. Понастоящем е международен редактор в АГРО ТВ, където води свое авторско предаване – „История на храните“.

Превеждал е автори като Ерих Мария Ремарк, Фердинанд фон Ширах, Петра Хартлиб, Илия Троянов, Томас Монтасер, Фридрих Дюренмат и др. 

Александрина Дженева завършва италианска филология в зората на демокрацията, когато никой и нищо не е сигурно. Започва да преподава, да превежда и да насочва усилията си към допълнително усъвършенстване на езика

и неговото богатство чрез всякакви възможности за контакти и професионални предизвикателства. Резултатите от този неравен терен са във всички сфери на езиковото проявление на любимия ѝ език – от преподавателска работа, през симултанни и консекутивни преводи на всякакъв род събития, конференции, двустранни политически, бизнес и търговски срещи, през обслужване на италиански предприемачи и превеждането на всякакъв род документи

и художествена литература. Цялата тази разнородна дейност обогатява изключително както владеенето на езика, така и опознаването на неговите носители. До момента има преведени 6 книги за „Парадокс“, между които предишните три романа на Веронези „Кротък хаос“, „XY“ и „Докосвани“, два романа на Андреа Де Карло „Дуранте“ и „Тя и той“, като и 3 детски книги от италиански на български, една от български на италиански и сборник от лекционен курс по Римско право. Продължава активна преподавателска и преводаческа дейност. 

Александър Александров е роден през 1948 година в София. Завършил е 91-ва Немска езикова гимназия и немска филология в СУ „Климент Охридски“. Работил е две години като учител и 35 години като журналист в Българско национално радио, повечето от тях като отговорен редактор в програмите на немски език на БНР. Има дипломи от квалификационни курсове в радио Дойче веле и на Германо-Българската индустриално-търговска камара.

Първоначално започва преводи от немски на български език на научно-популярна и техническа литература, между които поредица от серията „Направи си сам“ на издателство „СофтПрес“, книги като „Тайнствени явления“ от Хартвиг Хаусдорф „Масоните“ от Александър Гизе. За издателство „Сиела“ превежда романа на Фалко Хенинг „Криминална кариера“. През последните години се занимава изключително с преводи и редакция на немскоезична художествена литература, между които романите на Катерина Хакер „Сиромасите“, „Свят от стъкло“ на Ернст-Вилхелм Хендлер, „Анатомия н една нощ“ на Анна Ким. Превежда романа на германския писател от кюрдски произход Шерко Фатах „Като бяло петно на картата“ в поредицата за 70-годишнината от края на Втората световна война на издателство „Парадокс“, както и романите от проекта на издателството „Мислещата литература: социалната, културната и човешката отговорност на писането“ – „Кронхард“ на Ралф Дорман, „Денят на емиграцията“ на Клаус Опиц и „Часът между жената и китарата“ на Клеменс Зец. 

Доц. д-р Анжелина Пенчева е родена на 10 април 1957 г. в гр. София. Завършила е специалност Славянска филология, чешки профил в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работила е като редактор на преводна и научна литература в различни български издателства. Дълги години е била доцент по чешка литература и славянски литератури в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Преподавала е като хоноруван асистент и в други български университети – СУ, Нов български университет. Освен литературоведските курсове преподава теория на превода, практически превод, специализиран превод, редактиране на преводен текст, бизнескореспонденция на чешки език, практически синхронен и консекутивен превод.

През 1998 г. защитава в Карловия университет в Прага дисертация на литературоведска тема и придобива научната и образователна степен „доктор“ (PhD). През 2003 г. се хабилитира с труд върху чешката проза след 1989 г. и придоби научното звание „доцент по чешка литература“.

Има многобройни участия в научни форуми у нас и в Чехия с реферати из областта на чешката литература, теорията на литературата и теорията на превода. Автор е на две литературоведски книги.

Анжелина Пенчева е превела над 30 прозаични чешки книги на български език, сред тях произведения на най-известни чешки писатели като Карел Чапек, Милан Кундера, Бохумил Храбал, Александра Беркова, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Михал Вивег и др. Особено постижение е преводът ѝ на прозата на чешкия класик от ХIХ в. Карел-Хинек Маха.

Член е на Съюза на преводачите в България и на редакционната колегия на списание „Хомо Бохемикус“, издание на българо-чешкото сдружение „Бохемия клуб“.

Прави писмени и устни за български държавни институции, както и за институции на ЕС.

През 2010 г. ѝ е присъдена наградата на Съюза на чешките писатели „Premia Bohemica“ за чуждестранен преводач и популяризатор на чешка литература. 

Антоанета Миланова Ангелова е родена през 1974 г. в София. Тя е преводач и университетски преподавател с дългогодишен опит в международна и мултикултурна среда. Завършила е магистратура по арменска филология и втора специалност „Френски език и литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където от 2002 г. е преподавател по арменска литература, участва в организацията на учебния процес и провежда научни изследвания. Антоанета има богат професионален опит като преводач с работа за институции като Европейската комисия (ГД „Превод“) и Преводаческия център за органите на ЕС в Люксембург. Превеждала е специализирана документация в области като търговия, здравеопазване, околна среда, статистика, право, финанси, авиация и социални дейности. Освен това е работила в частния сектор в България, превеждайки техническа документация и софтуерни приложения между английски и френски, както и документи от и на испански и арменски. Тя владее отлично български, френски, английски, испански и арменски език, има много добри компютърни умения, включително работа с преводачески софтуер (Trados, Wordfast, SDLX), както и опит с офис и графични приложения.

Валентина Седефчева е родена през 1974 г. в София. През 1997 г. завършва Факултет „Славянски филологии“ на Софийския университет като магистър по сърбохърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература. От 1999 г. е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Филологически факултет, катедра „Славистика“ по дисциплини свързани с практическото преподаване на южнославянските езици и литератури, с културата на южните славяни и с теорията и практиката на превода при близкородствени езици. От 2014 г. е доктор в специалност Южнославянски литератури. Има езикови и литературоведски специализации в университетите в Белград, Загреб, Скопие, Баня Лука.

Валентина Седефчева е преводач на художествена литература от южнославянски езици. Превела е книгите: „Куршум в сърцето на свети Августин“ от хърватския писател Борис Бек; „Среднощно събрание“ и „Какво ни разказва пепелта“ от босненския автор Джевад Карахасан, „Кръстителят“ и „Приятелят на Кафка“ от хърватския прозаик и драматург Миро Гавран. Седефчева е превеждала проза от Милорад Павич, Сава Дамянов, Александър Шево, Саша Илич, Ядранка Владова и др., публикувана в специализираната литературна и културна периодика. 

Ванина Божикова е устен преводач и преводач на художествена литература от румънски език. Завършила е „Румънска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била преподавател в същата специалност в периода 2000 – 2017 г.

Автор е на научни публикации в български и румънски издания в областта на съвременната румънска литература и превода на художествени произведния. През последните години е превела произведения на повече от 20 класически и съвременни румънски писатели, белетристи, поети и драматурзи, сред които Варужан Восганян, Нора Юга, ЧезарПаул Бадеску, Мирча Картареску, Дан Лунгу, Лучан Дан Теодорович, Даниел Банулеску, Октавиан Совиани, Линда Мария Барос и др.

Ванина Божикова е носител на Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България за 2016 г. за превода си на книгата „Животът на Костас Венетис“ на Октавиан Совиани.

Владимир Сунгарски е роден през 1977 г. в София. Завършва НГДЕК през 1996 г. и Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през март 2002 г. От 2004 г. е асистент в Катедрата по романистика в СУ „Свети Климент Охридски“. Публикувал е няколко статии, по различни теми, написал е и много разкази и романи (негово нездравословно хоби), обединени в два цикъла – научнофантастичен и историческо-античен. Първият публикуван разказ от футуристичния цикъл е след конкурс към издателство „Кралица Маб“ – Периметрален дневник. Други разкази от този цикъл са публикувани в „Сиела“, в първия сборник на ГРАНТА България (Гентек), в „До Ада и назад – антология на българския хорър“ („Екопрогрес“) – Коледа. Има и два кратки разказа-импресии към „ЛИК“ – Fusion 2012 и Кристиян и булката, както и Легенди от Първото кралство – хумористичен двоен разказ, публикуван онлайн. Автор е на сборника от три мини романа „Златният дъжд: Три мистерии от античността“ („Парадокс“, София, 2011), написан след над 15 години исторически проучвания; номиниран е за годишната награда на „Хеликон“ и е носител на Специалната награда на литературния конкурс „Южна пролет“, 2012 г.

Преводач е на книгите „Славата на Империята“ и „Този мой живот си беше хубав“ от Жан Д’ Ормесон, „Раждане“ от Ян Моакс и „Чудовището“ от Серж Дубровски, „Седмата функция“ и „Цивилизации“ от Лоран Бине, „А след тях и децата им“ от Никола Матийо, „Три силни жени“ от Мари Н Диай. 

Диляна Денчева е преводач и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Полска филология“. От 2011 до 2015 г. е лектор по български език, литература и култура в университета в Лодз, Полша. Дългогодишен преподавател по български език на Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти на СУ „Св. Климент Охридски“.

Езиковед, изкушен преди всичко от изследвания на поетичния език и проблемите на превода. Доктор по филология благодарение на дисертацията „Фразеологизми-те в съвременната българска поезия (и преводът им на полски език)“, доцент – благодарение на монографията „Метафора и преводимост. Подход на лингвиста“. Автор на „Полскобългарски медицински речник (с латинските термини)“, както и на десетки научни статии в български и полски научни списания и сборници.

Преводач с широк кръг от преводачески интереси – от художествени текстове, в това число поетични, през документи от различно естество, до устни преводи. Сред преводите є на художествена проза се открояват романът „По пътя за Бабадаг“ и сборникът с разкази „Галицийски истории“ от Анджей Сташук и „Надгробна мозайка“ и „Талаш“ (в съпреводачество с Милена Милева) от Кшищоф Варга, удостоеният с Наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г. роман „Магът“ от Магдалена Парис, както и сборникът с литературни репортажи за Русия „Алкохолен делир“ от Яцек-Хуго Бадер. 

Елвира Борман-Насонова, родена в Дрезден, е завършила специалност „Преводачество“ в Университета в Лайпциг и оттогава се занимава с преводи от и на български език – сред друго за чуждестранната редакция на Българското национално радио, в Техническия университет в Дрезден, в Европейската комисия в Люксембург, както и като самостоятелен преводач. От 2006 г. насам превежда произведения на съвременни български автори на немски език. Освен разкази, публикувани в списания и сборници, до момента са излезли девет книги от осем автори в издателства във Франкфурт, Берлин, Улм и Цюрих – например романи от Георги Тенев, Наталия Девeлева и Ина Вълчанова, разкази от Йордан Д. Радичков, Теодора Радева и Тодор Тодоров, както и една детска книга, превеждането на която ѝ е донесло особено удоволствие. 

Красимир Кавалджиев е български преводач от и на френски език, роден на 1 декември 1969 г. в Сливен. Завършва френска гимназия в родния си град (1988) и френска филология и културология в Софийския университет (1995) с дипломна работа на тема „Образът на града в краевековната символистична поезия“. В продължение на четири години работи като експерт в управление „Международно културно сътрудничество“ в Министерството на културата. Специализира управление на културни институции в Университета Париж-III: Нова Сорбона (1999–2000) (дипломна работа: „Пазарът на българската книга във Франция“) и сравнително литературознание в Школата за социални науки в Париж (2000–2002) (дипломна работа: „Образи и функции на Аза в романа Мъртвата Брюге от Жорж Роденбах“). Работил е като писмен преводач в няколко европейски институции.

Превел е на френски за издателствата L‘Esprit des péninsules и Le Soupirail романа „Сърцето в картонената кутия“ от Светослав Минков и Константин Константинов съвместно с Ерик Ноло (1993, 1998), разкази от Йордан Радичков в два сборника: „Черкаски разкази“ (1998) и „Козята брада“ (2001), съвместно с Мари Врина и Бернар Лори, романите „Сбогом Шанхай“ от Анжел Вагенщайн (2004), „Плячка“ от Георги Гроздев (2015) и „Дилетант“ от Чавдар Мутафов (2016), сборника с разкази „Невъзможно синьо“ от Здравка Евтимова (2019) и „Скитащи души: антология на български поети символисти“ (2020). 

Лилия Златанова Желева е родена в София. През 2014 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през същата година започва да преподава като хоноруван асистент. През ноември 2019 г. защитава докторска дисертация на тема „Обучение по близкородствен (украински) език на българи – лингвистични и методически аспекти“. От октомври 2023 г. е главен асистент в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава българистки и украинистки дисциплини.

Преводач е на поезия от Катерина Калитко, Ирина Цилик и Васил Стус, проза от Маркиян Камиш, Евгения Белорусец, Сергий Дзюба и Артемий Кирсанов. Съавтор е на първия украинско-български разговорник, издаден в България. Постоянен член е на журито на Международния правописен конкурс по украински език, който се организира от Ягелонския университет в Краков. Научните ѝ интереси са в областта на лексикологията, езиковото обучение, теорията и практиката на превода. 

Милена Милева е родена през 1959 г. в Москва. Завършва Руския лицей в София, а по-късно следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Славянска филология“ с профил полски език. Освен полски владее още руски, английски и испански език. Член е на Съюза на българските журналисти и е дългогодишен редактор в Българската телеграфна агенция. Занимава се с превод на художествена литература от полски на български език, като сред преводите ѝ попадат заглавия като „Самсон и Далила“ на Ян Добрачински, „Комедиантката“ на Владислав Реймонт, „Метафизичният ужас“ на Лешек Колаковски, „Покушението срещу папата“ на Еугениуш Гуз и др.

Сътрудничеството ѝ с издателство „Парадокс“ е дългогодишно и значимо. Милена Милева е българският преводач на книгите на известния полски журналист и репортер Мариуш Шчигел „Готланд“ и „Направи си рай“. Нейни са също и преводите на изключително знакови за съвременната полска литература произведения като „Таксим“ на Анджей Сташук (съвместо с Искра Ангелова-Ликоманова), „Гулаш от турул“ и „Талаш“ на Кшищоф Варга (съвместно с Диляна Денчева), а и някои от емблематичните текстове на световноизвестния основоположник на полския литературен репортаж Ришард Капушчински. В същия жанр е и един от последните ѝ преводи за „Парадокс“, книгата „Танцуващите мечки“ на известния репортер Витолд Шабловски, чието основно действие се развива в България.

За цялостната си дейност на преводач и приятел на Полша през 2019 г. Милена Милева е удостоена с най-високото полско държавно отличие – Златен кръст за заслуги.

Петър Лянгузов е възпитаник на Факултета по полска и класическа филологии на университета „Адам Мицкевич“ в Познан. Доктор по сравнителна лингвистика с публикувани множество научни статии и една монография, посветени на съпоставката на граматически и културни особености в полския, българския и горнoлужишкия езици. В продължение на шест години води курсове по практически български език, теория на лингвистиката и теория и практика на превода на студенти по българска филология в университета „Адам Мицкевич“. От няколко години Лянгузов работи в областта на образованието и културата, а понастоящем е сътрудник в Българския културен институт във Варшава. „Тръпка“ е първият му самостоятелен опит в областта на художествения превод.

Райна Камберова завършва украинска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 2001 г. От същата година започва да преподава там ук-раински език. Защитава докторат на тема „Лексеми със сетивна семантика в произведенията на украинските по-ети-символисти“. Научните ѝ интереси са в областта на лексикологията, прагматиката, семантиката, теорията и практиката на превода.

Райна Камберова превежда активно художествена литература от украински на български език. През 2001 г. преминава курс за следдипломна квалификация на преводачи в Украйна. Сред преводите ѝ са произведения на съвременните автори Юрий Андрухович, София Андрухо-вич, Ирена Карпа, Юрий Винничук, Сергий Жадан, Остап Сливински, Виктор Неборак, Любов Якимчук и др. Често работи в сътрудничество с Албена Стаменова, както в полето на превода, така и в академичната сфера. Техният „Украински език за българи. Част I“ (2008, 2011, изд. „Па-радокс“ ) е единственият академичен учебник по украин-ски език в България. Плод на съвместната им работа е преводът на романа на Ю. Андрухович „Дванайсетте обръча“ („Парадокс“, 2012 г.), отличен с Наградата за най-добър художествен превод от Съюза на преводачите в България. Райна Камберова участва в много проекти, посветени на изследването и представянето на украинската литература в България. Занимава се с изследвания на традицията в художествения превод от украински на български.

Сред най-важните й преводи са „Депеш Мод“ и стихосбирката „Антена“, както и „Ворошиловград“ на Сергий Жадан, които Райна Камберова работи за издателство „Парадокс“. „Уния“ и „Амадока“ със сигурност ще останат като знакови творби в нейната преводаческа дейност.

Ралф Петров е германо-български журналист, издател и преводач. Завършил е Немската гимназия в София и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност германистика. Кариерата му започва през 1988 г. като преводач и говорител в Българското национално радио. През 1992 г. Петров е съосновател на първото лицензирано издание за преводи в България – младежкото списание „Popcorn“. От 2002 г. е издател и главен редактор на българското издание на автомобилното списание „Auto Bild“. Петров е автор на пътеводителя „Българското Черноморие“ от поредицата Marco Polo. Освен това активно представлява български компании на различни международни изложения. Живее в София.

Том Едуард Филипс е писател, редактор, преводач и преподавател по творческо писане на свободна практика с широк и разнообразен професионален опит, изграден от 2005 г. насам. Работи в различни жанрове – поезия, проза, публицистика, журналистика и драматургия, като е специализиран в литературния превод от български на английски език. Превеждал и редактирал е множество книги и антологии, включително Христо Стоичков: Автобиографията и няколко тома на Balkan Poetry Today. Автор е също на поетични сборници и детски книги. Негови текстове са публикувани в редица списания и антологии.

Том е преподавал творческо писане в университети и обществени центрове, включително в Софийския университет, Bath Spa University и Университета на Рединг, където защитава докторска степен по творческо писане. Владее свободно английски, български и френски език.