"Даровете на Алкипа"

Именитата френска писателка  Маргьорит Юрсенар (1903-1987), първата жена член на Френската академия след 400 г. мъжка доминация, остава в световната литературата преди всичко с двата си големи исторически романа „Мемоарите на Адриан“ и „Творение в черно“, и двата издадени от „Парадокс“ още през 1994 г. Като издатели бяхме наясно с какъв тип текст и с какъв автор се захващаме, както и какви качества трябва да притежава един преводач, за да се изправи пред подобно предизвикателство. Както е известно, писането на поезия не е отчетливо доминиращо в цялостното творчество на Юрсенар, известна като романист и есеист.

В "Даровете на Алкипа" (1956) писателката сякаш иска да остави още едно свое философско завещание, с което да умиротвори духа си и да уталожи чувството за житейска преходност с прозрението за нетленността на красотата. Стиховете са писани основно през 30-те години на 20 в., но има и такива от 20-те и някои от 50-те. Дори и такива, които са писани по-късно и са добавени към второто издание от 1984 г., от което ние превеждаме. Но като цяло са се появили преди авторката да създаде прозаичните си шедьоври. Което навежда мисълта на най-малко два съществени акцента: първо, книгата не е замисляна и създавана като единно поетично произведение, а е събирана и оформяна през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. И второ, очевидно отразява дефицити, които по онова време не са намерили прозаичния си изказ, но по-късно са изцяло отхвърлени от авторката. Така или иначе – любопитен и необходим акцент към останалото ѝ творчество. Най-малкото защото потвърждават интересите ѝ, които винаги са кръжали около проблемите на хуманизма и традицията, около отношението между мит и литература и взаимопроникването между културата и живота.