"През студената земя"

От автора на „Нощни работи“ и „Обичам те до лудост“

Награда „Магнезия Литера“ за роман на годината

Как се преработва ужасът в спомен, и паметта – в стока?

„През студената земя“ е един от най-смелите и поразяващи романи на съвременната чешка литература. Създаден от уникалното въображение на Яхим Топол – поет и прозаик, журналист, музикант и носител на редица престижни литератунри награди – този текст ни пренася в граничен свят, където миналото не е мъртво, а буквално извира от земята.

Главният герой – бивш служител в музея на Холокоста в Терезин, по времето на Втората световна война транзитен лагер за евреи и други, които от тук са депортирани към лагерите на смъртта – попада Хачин, село в Беларуската гора и мястото на нацистко клане, при което почти цялото население е избито. Тук странна група „пазители на паметта“ разравя масови гробове и предлага на западните туристи да „вкусят“ от ужаса. Между археология и спектакъл, почит и оскверняване, Топол изгражда тревожна алегория за паметта, идентичността и травмите на Източна Европа.

С мощен, хаотичен, понякога гротесков език, „През студената земя“ е роман за границите – географски, морални и езикови. Книга, която поставя въпроса за значението на паметта – и нейната цена.

Яхим Топол, един от култовите автори на съвременната чешка литература, е роден през 1962 г. в Прага. Той е поет, прозаик и журналист, текстописец и музикант. Носител е на множество литературни награди, включително „Том Стопард“ и „Виленица“ за ярък принос към централноевропейската литература. Книгите му са публикувани на повече от десет езика. Топол е сред най-ярките представители на чешкия ъндърграунд до 1989 г. и подписът му, логично, стои под „Харта 77“. Като син на дисидент Топол не може да постъпи в университет и се прехранва като склададжия, хамалин, въглищар и др. Творческия си път започва като текстописец за ъндърграунд групата Psi vojaci, чийто фронтмен е брат му Филип. (Името на бандата, „Воините-кучета“, е директна препратка към романа на Томас Бергер „Малък голям човек“.) През 80-те заедно с други „подземници“ Топол основава самиздатски литературни списания като Violit и Revolver Revue. Също така вкарва в Чехословакия забранени книги – през полската граница, с раница на гръб. Тези негови нежелателни занимания му печелят определена популярност сред органите на реда. След промените Топол издава в две стихосбирки поезията си от 80-те – „Обичам те до лудост“ (1991) и „Във вторник ще има война“ (1992). Голяма известност му донася романът „Сестра“ (1994), който се налага като една от знаковите книги на чешката проза от 90-те и на чешкия постмодернизъм като цяло. През 2008 г. по книгата е заснет и филм. Следват романите „Ангел“ (1995), „Нощни работи“ (2001), „Катран“ (2005), „През студената земя“ (2009). В момента е програмен директор на библиотека „Вацлав Хавел“ в Прага.