Image 1 of 1
От автора на "Довиждане, птицо"
Европейска награда за литература за 2021 г.
Арам Пачян е роден на 19 март 1983 г. Във Ванадзор, Армения, в семейството на медицински работници. От 1999 до 2004 г. учи в Юридическия факултет на университета в Ереван. Започва да публикува разказите си през 2007 г. В различни арменски вестници и литературни списания. През 2009 г. творбите му са включени в колекцията за съвременна арменска проза „Антология 18-33”. През това време работи като журналист, колумнист и радиоводещ. Първият му сборник с разкази „Робинзон и 13-те разказа” е издаден през 2011 г. Първият му роман „Довиждане, Птицо” е публикуван през 2012 г. и се превръща в бестселър в Армения. По него е направен театрален спектакъл и музикална пиеса. Арам Пачян е считан за автор от ново поколение. Той е двукратен носител на наградата на литературното списание „Гретерт” (2008 и 2009 г.), а през 2009 г. печели и наградата на литературното и културно списание „Нарцис”. През 2010 г. получава Младежката награда на президента на Армения за поредицата от негови разкази, публикувани в пресата.
С романа „P/F“ Арам Пачян става носител на Наградата за литература на Европейския съюз.
„P/F“ на Арам Пачян, издаден през 2020 г., е новаторско произведение в съвременната арменска литература. Този фрагментарен, експериментален роман, с модулации, характерни за дзен-будистките коани, използва структура от отделни части, които могат да бъдат четени в произволен ред, приканвайки читателя активно да сглобява разказа. Историята се движи по размитите граници между паметта и идентичността на фона на променящия се градски пейзаж на Ереван, където главният герой, наричан P/F, търси смисъл сред останките от миналото. Старият и новият Ереван, река Гетар, изчезналият трамвай и самотният човек, който се опитва да открие себе си в града на своите избледняващи спомени – всички те се срещат в този роман.
Заглавието „P/F“ остава отворено за интерпретации – някои предполагат, че то означава „Post Factum“, намеквайки за необратимия характер на времето и паметта. Пачян посвещава книгата на своите дзен-будистки учители, а влиянието на дзен философията е осезаемо в съзерцателния тон и структурата на романа. Разказът се задълбочава в темите за загубата, войната и търсенето на себе си, намирайки отзвук сред читателите, преживели сходни травми.